May 15, 2009, 1:50 PM

Коравият жълъд

  Poetry
1K 0 6

В перата на белия гълъб

заспивал съм хиляди пъти,

аз май съм коравият жълъд,

който някой неволно настъпи.

 

Днес още, мисля, боли ме

от красивите рози с бодли,

надявам се утре да мине,

любовта не е вечна, нали?

 

Ела, щом вятъра хванеш

и времето смело върни,

до мене знам, ще застанеш,

с чаша кристални сълзи…

 

 

Освен със стиха Ви поздравявам с тази прекрасна песен:

 

    http://www.youtube.com/watch?v=CrRPA25UBGg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...