May 15, 2009, 1:50 PM

Коравият жълъд

  Poetry
1.1K 0 6

В перата на белия гълъб

заспивал съм хиляди пъти,

аз май съм коравият жълъд,

който някой неволно настъпи.

 

Днес още, мисля, боли ме

от красивите рози с бодли,

надявам се утре да мине,

любовта не е вечна, нали?

 

Ела, щом вятъра хванеш

и времето смело върни,

до мене знам, ще застанеш,

с чаша кристални сълзи…

 

 

Освен със стиха Ви поздравявам с тази прекрасна песен:

 

    http://www.youtube.com/watch?v=CrRPA25UBGg

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...