Сластно го заби
в цялата ми кожа
и поеха ме игли:
ах, - обичам те с ножа…
Безпощадно ме наръгваш
и с очи ме изучаваш:
стон по стон изтръгваш
и природата си проявяваш.
Но защо така ме мъчиш
и ме режеш безпощадно –
като при това се пъчиш
с чувството си гладно?
© Валери Рибаров Все права защищены