22 окт. 2009 г., 11:54

Корените 

  Поэзия » Философская
1229 0 23

КОРЕНИТЕ

Те се крият много надълбоко,

а пръстта пулсира в сетивата. 

И ще учим цял живот урока,

че живеем винаги в два свята.

 

Всички сетива в една искрица

ни пренасят при онази клада,

озарила не една светица –

без канон, дори без стон изстрадан.

 

Коленичим ниско на земята.

Звънва глас от онзи силен корен,

впит дълбоко в люлката ни свята.

И отеква в пулса непокорен.

 

Време и пространство пак ни питат

чуваме ли корените скрити. 

Ако паметта за тях е жива,

корените и скала пробиват!

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??