Oct 22, 2009, 11:54 AM

Корените

1.6K 0 23

КОРЕНИТЕ

Те се крият много надълбоко,

а пръстта пулсира в сетивата. 

И ще учим цял живот урока,

че живеем винаги в два свята.

 

Всички сетива в една искрица

ни пренасят при онази клада,

озарила не една светица –

без канон, дори без стон изстрадан.

 

Коленичим ниско на земята.

Звънва глас от онзи силен корен,

впит дълбоко в люлката ни свята.

И отеква в пулса непокорен.

 

Време и пространство пак ни питат

чуваме ли корените скрити. 

Ако паметта за тях е жива,

корените и скала пробиват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...