Oct 22, 2009, 11:54 AM

Корените 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 16
1240 0 23

КОРЕНИТЕ

Те се крият много надълбоко,

а пръстта пулсира в сетивата. 

И ще учим цял живот урока,

че живеем винаги в два свята.

 

Всички сетива в една искрица

ни пренасят при онази клада,

озарила не една светица –

без канон, дори без стон изстрадан.

 

Коленичим ниско на земята.

Звънва глас от онзи силен корен,

впит дълбоко в люлката ни свята.

И отеква в пулса непокорен.

 

Време и пространство пак ни питат

чуваме ли корените скрити. 

Ако паметта за тях е жива,

корените и скала пробиват!

© Николай Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Burned Life I see a burned life with faded lights. World without a sun, without a lighting moon. Son...
  • НА МОИТЕ ОБИЧАНИ КОЛЕГИ Да се сбогувам с всички ви не мога, душата в мигом ще се разруши, може би до...
  • Action – Moving, doing, changing, the world constantly rearranging. Without it there is naught and n...

More works »