22.10.2009 г., 11:54

Корените

1.6K 0 23

КОРЕНИТЕ

Те се крият много надълбоко,

а пръстта пулсира в сетивата. 

И ще учим цял живот урока,

че живеем винаги в два свята.

 

Всички сетива в една искрица

ни пренасят при онази клада,

озарила не една светица –

без канон, дори без стон изстрадан.

 

Коленичим ниско на земята.

Звънва глас от онзи силен корен,

впит дълбоко в люлката ни свята.

И отеква в пулса непокорен.

 

Време и пространство пак ни питат

чуваме ли корените скрити. 

Ако паметта за тях е жива,

корените и скала пробиват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....