22.10.2009 г., 11:54

Корените

1.6K 0 23

КОРЕНИТЕ

Те се крият много надълбоко,

а пръстта пулсира в сетивата. 

И ще учим цял живот урока,

че живеем винаги в два свята.

 

Всички сетива в една искрица

ни пренасят при онази клада,

озарила не една светица –

без канон, дори без стон изстрадан.

 

Коленичим ниско на земята.

Звънва глас от онзи силен корен,

впит дълбоко в люлката ни свята.

И отеква в пулса непокорен.

 

Време и пространство пак ни питат

чуваме ли корените скрити. 

Ако паметта за тях е жива,

корените и скала пробиват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...