КОРИДА

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени

и души, отеснели от жажда за кръв...

Боже, дай от съдбата минута спасение,

глътка въздух - до края на краткия път.

До арената сива, до леда на стоманата -

в ужасеното, живо, запъхтяно сърце...

Но се свива просторът до черна бандана,

а тълпата е твоето най-червено небе.

Зной и пясък, и врява, и преследване лудо...

Като в зло огледало се озърташ за бряг - 

но е кратко, тъй кратко последното чудо

и последният блясък е смъртният праг.

Бяло... черно... червено... В окото горещо

се стаява безмълвна, непролята сълза.

Кратък лъч свобода е последната среща

и сбогуване кратко с лудостта на света.

Непонятен живот. Непонятни награди.

Сто въпроса безмълвни в помътнелия взор.

Може би в друг живот ще се случи да падне

под краката ти слепият, почернял матадор.

И кръвта ще се върне в умореното тяло.

Ще остане тълпата укротена отвън.

Вятър, песен и дъжд ще отмият от пясъка

на рапирата черна прощалния звън.