Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата -
в ужасеното, живо, запъхтяно сърце...
Но се свива просторът до черна бандана,
а тълпата е твоето най-червено небе.
Зной и пясък, и врява, и преследване лудо...
Като в зло огледало се озърташ за бряг -
но е кратко, тъй кратко последното чудо
и последният блясък е смъртният праг. ...