Dec 17, 2020, 11:01 AM

КОРИДА

  Poetry » Other
760 0 0

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени

и души, отеснели от жажда за кръв...

Боже, дай от съдбата минута спасение,

глътка въздух - до края на краткия път.

 

До арената сива, до леда на стоманата -

в ужасеното, живо, запъхтяно сърце...

Но се свива просторът до черна бандана,

а тълпата е твоето най-червено небе.

 

Зной и пясък, и врява, и преследване лудо...

Като в зло огледало се озърташ за бряг - 

но е кратко, тъй кратко последното чудо

и последният блясък е смъртният праг.

 

Бяло... черно... червено... В окото горещо

се стаява безмълвна, непролята сълза.

Кратък лъч свобода е последната среща

и сбогуване кратко с лудостта на света.

 

Непонятен живот. Непонятни награди.

Сто въпроса безмълвни в помътнелия взор.

Може би в друг живот ще се случи да падне

под краката ти слепият, почернял матадор.

 

И кръвта ще се върне в умореното тяло.

Ще остане тълпата укротена отвън.

Вятър, песен и дъжд ще отмият от пясъка

на рапирата черна прощалния звън.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...