Коронясани неистини
Коронясани неистини,
скрити в тайно чекмедже.
Последен грях,
осъден на линчуване.
Палачът-време, надява маска
на безизразното си лице.
Извити стълби,
скърцащи виновно стъпала.
Полепнал мрак
по нишките на паяжини бели.
Забравен шкаф,
с мечти грижливо подредени.
Затръшнати врати,
от трясъка навеки онемели.
Две буболечки
давещи се в капчица тъга.
Захванали се здраво да живеят,
или хванали се здраво... да умрат.
Р.Дианжело
29/01/2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Дианжело Все права защищены