Jan 29, 2015, 5:37 PM

Коронясани неистини 

  Poetry » Love
709 0 3

 

 

                                         Коронясани неистини,

                                 скрити в тайно чекмедже.

                                 Последен грях,

                                 осъден на линчуване.

                                 Палачът-време, надява маска

                                 на безизразното си лице.

 

                                 Извити стълби,

                                 скърцащи виновно стъпала.

                                 Полепнал мрак

                                 по нишките на паяжини бели.

                                 Забравен шкаф,

                                 с мечти грижливо подредени.

 

                                 Затръшнати врати,

                                 от трясъка навеки онемели.

                                 Две буболечки

                                 давещи се в капчица тъга.

                                 Захванали се здраво да живеят,

                                 или хванали се здраво... да умрат.

 

 

                

                                       Р.Дианжело

                                29/01/2015

                                

 

                              

© Радостина Дианжело All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ***Мисана,за мен е още по-зловещо,когато "две давещи се буболечки" останат заедно,РАЗБИРАЙКИ,че това води единствено до бавна и мъчителна смърт..

    Благодаря ти за впечатляващия коментар! Приятни почивни дни !

    *** Спокойно Тони!Добре съм! Съжалявам,че този път не разбра написаното от мен.Този стих не е по действителен случай,а е сборен образ,изграден от мои наблюдения тук,в ОАЕ.

    Благодаря ти за подкрепата!
    Хубав ден и много усмивки през почивните дни!
  • Интересно стихотворение:
    "Коронясани неистени,
    скрити в тайно чекмедже.
    Последен грях
    осъден на линчуване.
    Палачът-време, надява маска
    на безизразното си лице."
    Нещо те измъчва, не спокойна си. Трудно е да проникна до тревожните
    ти вълнения колкото и да се опитвам.
    Пожелавам ти да се справиш с проблемите си!
    Бих искала да помогна ако е възможно, мила Тина!
    Поздрав от мен и приятен ден!
  • Зловещ финал на силно стихотворение. Двете буболечки олицетворяват всяка двойка, която се опитва де преодолее ужаса на самотата чрез взаимен здрав захват. Без да прави обаче сметка, че прераства в нова единица и самотата минава просто на по-високо ниво. Но методът на "двойката" върши работа до известно време, когато съзнанието най-после проумее наличността.

    Поздравление, Дианжело!
Random works
: ??:??