Коронясани неистини,
скрити в тайно чекмедже.
Последен грях,
осъден на линчуване.
Палачът-време, надява маска
на безизразното си лице.
Извити стълби,
скърцащи виновно стъпала.
Полепнал мрак
по нишките на паяжини бели.
Забравен шкаф,
с мечти грижливо подредени.
Затръшнати врати,
от трясъка навеки онемели.
Две буболечки
давещи се в капчица тъга.
Захванали се здраво да живеят,
или хванали се здраво... да умрат.
Р.Дианжело
29/01/2015
© Радостина Дианжело Todos los derechos reservados
Благодаря ти за впечатляващия коментар! Приятни почивни дни !
*** Спокойно Тони!Добре съм! Съжалявам,че този път не разбра написаното от мен.Този стих не е по действителен случай,а е сборен образ,изграден от мои наблюдения тук,в ОАЕ.
Благодаря ти за подкрепата!
Хубав ден и много усмивки през почивните дни!