yotovava (Валентина Йотова)
2570 21671
13 июл. 2019 г., 07:50

Косачи в Божии градини 

  Поэзия » Философская
733 8 18

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?

Издишат снежните комини
последната ѝ плаха ласка,
Врабецът бард ли е наминал
и стих в стъклото ми надраскал?

И е отлитнал тихомълком.
Но стъпчиците още светят
в затихващия стон зад хълма,
в кардиописа на сърцето.

Един след друг ще си заминем –
нетленен, догоряващ въглен,
косачи в Божии градини,
отдето този свят е тръгнал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??