28 мая 2013 г., 13:42

Кошмар

861 0 0

Безумство е някак.

Чак не мога да пиша,

драскам рими в остатък

и не мога да дишам.

 

Умирам, убивам и още

от липса на обич ранявам.

Крия се там някъде нощем,

от болка страха си заравям.

 

 Там някакви капки се стичат.

Сълзи, пот и кръв се примесват.

Но защо, щом две сърца се обичат,

на невярата в примка увесват?

 

Мисли злокобни се впиват

и разяждат моето сърце.

Всяко чувство прекрасно убиват,

ставам безпомощна като дете.

 

Обвинявам съдбата нечестна,

но в този миг от кошмар се събудих.

Било сън и страхът ми изчезна,

а целувката твоя всичко лошо прокуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...