Кошмар
863
0
0
Безумство е някак.
Чак не мога да пиша,
драскам рими в остатък
и не мога да дишам.
Умирам, убивам и още
от липса на обич ранявам.
Крия се там някъде нощем,
от болка страха си заравям.
Там някакви капки се стичат.
Сълзи, пот и кръв се примесват.
Но защо, щом две сърца се обичат,
на невярата в примка увесват?
Мисли злокобни се впиват
и разяждат моето сърце.
Всяко чувство прекрасно убиват,
ставам безпомощна като дете.
Обвинявам съдбата нечестна,
но в този миг от кошмар се събудих.
Било сън и страхът ми изчезна,
а целувката твоя всичко лошо прокуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лекса Джорджис Всички права запазени
