1 июл. 2017 г., 12:39

Кошмар

427 0 2

 

                                    Автор: Генка Богданова

 

Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!

Път към тебе в мрака не намирам.

Мъртви са мечтите – лястовици бели.

Лепкава мъгла в душата ми се стели.

Целият ми свят внезапно се разпада.

Мъката по теб гори ме като клада.

 

Розова зора лицето ми погали.

Ласкавият ден душата ми пожали.

Със целувка нежна тихо ме събуди

 и кошмара  страшен надалеч прокуди.

Ти си тук, до мене, мой живот и песен!

Утрото ми връща моя свят чудесен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е любовта, мила Люси. Тревогата, че може да я изгубим се превръща в кошмарни сънища, а осъзнаваенто, че това се случва само на сън , окрилава душите ни и връща покоя на сърцата ни.
  • Прекрасно разказано... какво облегчение е като се събудим след кошмар в топлото легло и осъзнаем, че е само лош сън и реалността е светла отново

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...