Автор: Генка Богданова
Вълчи студ на сън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада.
Мъката по теб гори ме като клада.
Розова зора лицето ми погали.
Ласкавият ден душата ми пожали.
Със целувка нежна тихо ме събуди
и кошмара страшен надалеч прокуди.
Ти си тук, до мене, мой живот и песен!
Утрото ми връща моя свят чудесен.
© Генка Богданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
