12 сент. 2017 г., 07:28

Кошмар

1.2K 0 0

Клетници самотни скитат навън,

огън изпепеляващ тлее и гори.

Пламъците топли силно хвърчат,

някой вътре загиваше без шир. 

 

Двамата търсят своето спасение,

бягат в тревожните смътни поля,

Глас далечен крещи и вика:

"Изгорете в клада, дано!"

 

Обръщат се назад и виждат 

търчащо каменно чудовище,

което ги тласка напред и 

ги бута в калта и пепелта.

..........................................................................................

 

Събуди се тя в своята стая,

усети ужас, уплаха и страх.

Това поредния кошмар ли беше,

или мрачната сурова реалност? 

 

Излезе навън и отново видя

как някого подпалват с думи ужасни.

Обиди и клевети раздраха въздуха,

разгласяха се като петли в ранни зори. 

 

Момчето гореше в пламъци страшни,

думите го пронизваха като куршум.

Всички копнения и желания изчезнаха,

останаха само суетата и користта. 

 

Тя гледаше тази случка,

останала без думи и дъх.

Изведнъж ѝ мина през ума: 

пред нея стоеше клетникът от съня. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...