Клетници самотни скитат навън,

огън изпепеляващ тлее и гори.

Пламъците топли силно хвърчат,

някой вътре загиваше без шир. 

Двамата търсят своето спасение,

бягат в тревожните смътни поля,

Глас далечен крещи и вика:

"Изгорете в клада, дано!"

Обръщат се назад и виждат 

търчащо каменно чудовище,

което ги тласка напред и 

ги бута в калта и пепелта.

..........................................................................................

Събуди се тя в своята стая,

усети ужас, уплаха и страх.

Това поредния кошмар ли беше,

или мрачната сурова реалност? 

Излезе навън и отново видя

как някого подпалват с думи ужасни.

Обиди и клевети раздраха въздуха,

разгласяха се като петли в ранни зори. 

Момчето гореше в пламъци страшни,

думите го пронизваха като куршум.

Всички копнения и желания изчезнаха,

останаха само суетата и користта. 

Тя гледаше тази случка,

останала без думи и дъх.

Изведнъж ѝ мина през ума: 

пред нея стоеше клетникът от съня.