FaTaL_GiRl (Дани)
19 12
17 июл. 2007 г., 23:34

Кошмари  

  Поэзия
744 0 3
 
В нощта потъвам в тъмнината
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.

Проблясва пламъка в тъмата,
надежда дава светлината,
но както огънят угасва, щом припламне,
така надеждата не ще остане.

 

Красивите звезди се виждат във небето,
но тъй далеч са пак, където
не ще ги стигна никога, дори
да ги гледам с жадни синкави очи...

 

И ето, моята душа пак чака
след още миг да ме обгърне мрака
и да посрещна с страх приятелите стари -
за мен най-лошите кошмари...

© Дани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В отговор на твоите коментари под един мой разказ идвам тук и не съжалявам. Благодаря за думите, дано е така, но бих искала да ти кажа, че ако не беше "Съдържателно", нещо друго щеше да те подтикне. Щом душатата ти те дърпа към словото, все нещо ще я отвърже. Иначе се радвам, че си съпреживяла с Георги, изкуството е съпреживяване, там е истинската му стойност. И аз съпреживявам с твоите стихове и ще продължавам да ги чета.
    Поздрави, фатално момиче!
  • Благодаря за гостоприемството Ще ми бъде мн интересно да общувам с хора като вас.
  • Добре дошла, Дани!
Предложения
: ??:??