17 июл. 2007 г., 23:34

Кошмари

1K 0 3
  В нощта потъвам в тъмнината
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.

Проблясва пламъка в тъмата,
надежда дава светлината,
но както огънят угасва, щом припламне,
така надеждата не ще остане.

 

Красивите звезди се виждат във небето,
но тъй далеч са пак, където
не ще ги стигна никога, дори
да ги гледам с жадни синкави очи...

 

И ето, моята душа пак чака
след още миг да ме обгърне мрака
и да посрещна с страх приятелите стари -
за мен най-лошите кошмари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В отговор на твоите коментари под един мой разказ идвам тук и не съжалявам. Благодаря за думите, дано е така, но бих искала да ти кажа, че ако не беше "Съдържателно", нещо друго щеше да те подтикне. Щом душатата ти те дърпа към словото, все нещо ще я отвърже. Иначе се радвам, че си съпреживяла с Георги, изкуството е съпреживяване, там е истинската му стойност. И аз съпреживявам с твоите стихове и ще продължавам да ги чета.
    Поздрави, фатално момиче!
  • Благодаря за гостоприемството Ще ми бъде мн интересно да общувам с хора като вас.
  • Добре дошла, Дани!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...