Jul 17, 2007, 11:34 PM

Кошмари

  Poetry
1K 0 3
  В нощта потъвам в тъмнината
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.

Проблясва пламъка в тъмата,
надежда дава светлината,
но както огънят угасва, щом припламне,
така надеждата не ще остане.

 

Красивите звезди се виждат във небето,
но тъй далеч са пак, където
не ще ги стигна никога, дори
да ги гледам с жадни синкави очи...

 

И ето, моята душа пак чака
след още миг да ме обгърне мрака
и да посрещна с страх приятелите стари -
за мен най-лошите кошмари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • В отговор на твоите коментари под един мой разказ идвам тук и не съжалявам. Благодаря за думите, дано е така, но бих искала да ти кажа, че ако не беше "Съдържателно", нещо друго щеше да те подтикне. Щом душатата ти те дърпа към словото, все нещо ще я отвърже. Иначе се радвам, че си съпреживяла с Георги, изкуството е съпреживяване, там е истинската му стойност. И аз съпреживявам с твоите стихове и ще продължавам да ги чета.
    Поздрави, фатално момиче!
  • Благодаря за гостоприемството Ще ми бъде мн интересно да общувам с хора като вас.
  • Добре дошла, Дани!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...