Кошмари
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.
Проблясва пламъка в тъмата,
надежда дава светлината,
но както огънят угасва, щом припламне,
така надеждата не ще остане.
Красивите звезди се виждат във небето,
но тъй далеч са пак, където
не ще ги стигна никога, дори
да ги гледам с жадни синкави очи...
И ето, моята душа пак чака
след още миг да ме обгърне мрака
и да посрещна с страх приятелите стари -
за мен най-лошите кошмари...
© Дани All rights reserved.
Ще ми бъде мн интересно да общувам с хора като вас.