Кошмари
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.
Проблясва пламъка в тъмата,
надежда дава светлината,
но както огънят угасва, щом припламне,
така надеждата не ще остане.
Красивите звезди се виждат във небето,
но тъй далеч са пак, където
не ще ги стигна никога, дори
да ги гледам с жадни синкави очи...
И ето, моята душа пак чака
след още миг да ме обгърне мрака
и да посрещна с страх приятелите стари -
за мен най-лошите кошмари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
Ще ми бъде мн интересно да общувам с хора като вас.