29 янв. 2011 г., 23:19

Кошуля 

  Поэзия
931 0 22

Помня тия тежки сълзи,
едри като бисер,

зная – още ме обичаш –

денем, нощем ме кукуваш.

 

Сто години от тогава

като вятър ме върлуваш,

зная – спомените брулиш

и като кошуля ги намяташ.

 

Нежни съчки във нозете,

сухи като крясък,

търсят стъпките ми скрити

нейде по земята.

 

Писък... ехото отвръща...

И ухание на устни -

две следи от боровинки...

С тръпки по снагата.

 

Няма го гнездото топло,

няма я гората -

минаха дървари със секира

и до корен я изсякоха.

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??