29 ene 2011, 23:19

Кошуля 

  Poesía
930 0 22

Помня тия тежки сълзи,
едри като бисер,

зная – още ме обичаш –

денем, нощем ме кукуваш.

 

Сто години от тогава

като вятър ме върлуваш,

зная – спомените брулиш

и като кошуля ги намяташ.

 

Нежни съчки във нозете,

сухи като крясък,

търсят стъпките ми скрити

нейде по земята.

 

Писък... ехото отвръща...

И ухание на устни -

две следи от боровинки...

С тръпки по снагата.

 

Няма го гнездото топло,

няма я гората -

минаха дървари със секира

и до корен я изсякоха.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??