27 мая 2010 г., 21:53

Космическа обич

880 0 1

В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,

Земята ще спре да се върти;

В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,

Вселената ще се изпепели...

И тогава...

Всичката нежност на света,

Цялата непроявена доброта

И Енергията на любовта

Ще се прелеят в моята душа,

Отвсякъде ще я огреят и озарят

С безкрайната си красота

И тя ще засвети

Като истинска звезда...

Няма да мога да я побера

Цялата извънредна светлина –

В една малка прашинка от звезден прах

Любовта ти ще ме превърне...

После... ще се смеся със звездите

И ще засветя като една от тях...

Всъщност вече няма да бъда човек,

А истинска частичка от Бога,

Докоснала и сляла се с него

И постигнала вечността,

Още докато съм в човешко тяло...

Друго повече няма да мога...

 

... Дали някога ще настъпи този миг?!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайла Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...