Космическа обич

В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,

Земята ще спре да се върти;

В мига, в който ми кажеш: „Обичам те!”,

Вселената ще се изпепели...

И тогава...

Всичката нежност на света,

Цялата непроявена доброта

И Енергията на любовта

Ще се прелеят в моята душа,

Отвсякъде ще я огреят и озарят

С безкрайната си красота

И тя ще засвети

Като истинска звезда...

Няма да мога да я побера

Цялата извънредна светлина –

В една малка прашинка от звезден прах

Любовта ти ще ме превърне...

После... ще се смеся със звездите

И ще засветя като една от тях...

Всъщност вече няма да бъда човек,

А истинска частичка от Бога,

Докоснала и сляла се с него

И постигнала вечността,

Още докато съм в човешко тяло...

Друго повече няма да мога...

... Дали някога ще настъпи този миг?!?