26 апр. 2024 г., 17:40  

Космическо време

1K 2 2

Космическо време

 

Във вихъра на времето, безкрайност се плете,

реалност и мечти въртят се в танц неспирен.

 

Ехото на миговете в пространството отеква,

минути–пилигрими във влака на съдбата са.

 

Епохите редят се в ноти на симфония,

преплитат се ери, възходи и падения.

 

Рояци от звезди в космоса бродят,

оставят следи светли, във вечността.

 

Съзвездия рисуват картата на бъдността,

тайни на вселената в мрака се разкриват.

 

Размерите се сливат в четвърто измерение,

ако пътя открием ще видим, решение.

 

Нишки на съдбата вселената сплита,

сърцето на космоса в своя ритъм бие.

 

Тук, в лабиринта на времепространството,

всяко мигновение е врата към просветление.

 

О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Petya Atanasova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...