Космическо време

Във вихъра на времето, безкрайност се плете,

реалност и мечти въртят се в танц неспирен.

Ехото на миговете в пространството отеква,

минути–пилигрими във влака на съдбата са.

Епохите редят се в ноти на симфония,

преплитат се ери, възходи и падения.

Рояци от звезди в космоса бродят,

оставят следи светли, във вечността.

Съзвездия рисуват картата на бъдността,

тайни на вселената в мрака се разкриват.

Размерите се сливат в четвърто измерение,

ако пътя открием ще видим, решение.

Нишки на съдбата вселената сплита,

сърцето на космоса в своя ритъм бие.

Тук, в лабиринта на времепространството,

всяко мигновение е врата към просветление.

О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!