26 abr 2024, 17:40  

Космическо време

  Poesía
1K 2 2

Космическо време

 

Във вихъра на времето, безкрайност се плете,

реалност и мечти въртят се в танц неспирен.

 

Ехото на миговете в пространството отеква,

минути–пилигрими във влака на съдбата са.

 

Епохите редят се в ноти на симфония,

преплитат се ери, възходи и падения.

 

Рояци от звезди в космоса бродят,

оставят следи светли, във вечността.

 

Съзвездия рисуват картата на бъдността,

тайни на вселената в мрака се разкриват.

 

Размерите се сливат в четвърто измерение,

ако пътя открием ще видим, решение.

 

Нишки на съдбата вселената сплита,

сърцето на космоса в своя ритъм бие.

 

Тук, в лабиринта на времепространството,

всяко мигновение е врата към просветление.

 

О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Petya Atanasova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...