26.04.2024 г., 17:40  

Космическо време

1K 2 2

Космическо време

 

Във вихъра на времето, безкрайност се плете,

реалност и мечти въртят се в танц неспирен.

 

Ехото на миговете в пространството отеква,

минути–пилигрими във влака на съдбата са.

 

Епохите редят се в ноти на симфония,

преплитат се ери, възходи и падения.

 

Рояци от звезди в космоса бродят,

оставят следи светли, във вечността.

 

Съзвездия рисуват картата на бъдността,

тайни на вселената в мрака се разкриват.

 

Размерите се сливат в четвърто измерение,

ако пътя открием ще видим, решение.

 

Нишки на съдбата вселената сплита,

сърцето на космоса в своя ритъм бие.

 

Тук, в лабиринта на времепространството,

всяко мигновение е врата към просветление.

 

О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petya Atanasova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...