6 июл. 2008 г., 20:50

Космично

909 0 21
 

       

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще опознае целия ми космос,

        ще спре чрез свойта топлина

        кометите, които ме кръстосват.

        И всяка ще си има дом.

        И своя блясък - за обичане.

        Ще грейнат в очния ми небосклон

        съзвездия от влюбеност - за вричане.

 

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще запълни всичките ми черни дупки,

        ще има повече от две слънца,

        сърцето ми ще бъде спътник,

        в любовна орбита кръжащ,

        с разперени в посоката антени,

        долавящи как идва нежността

        от две ръце, протегнати към мене.

 

        ........................................................

   

        Аз знам, че някога ръка

        ще спре до мен, ще ме докосне.

        И в този миг една жена

        ще притежава целия ми космос.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...