6 jul 2008, 20:50

Космично

  Poesía
910 0 21
 

       

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще опознае целия ми космос,

        ще спре чрез свойта топлина

        кометите, които ме кръстосват.

        И всяка ще си има дом.

        И своя блясък - за обичане.

        Ще грейнат в очния ми небосклон

        съзвездия от влюбеност - за вричане.

 

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще запълни всичките ми черни дупки,

        ще има повече от две слънца,

        сърцето ми ще бъде спътник,

        в любовна орбита кръжащ,

        с разперени в посоката антени,

        долавящи как идва нежността

        от две ръце, протегнати към мене.

 

        ........................................................

   

        Аз знам, че някога ръка

        ще спре до мен, ще ме докосне.

        И в този миг една жена

        ще притежава целия ми космос.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...