6 jul 2008, 20:50

Космично

  Poesía
914 0 21
 

       

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще опознае целия ми космос,

        ще спре чрез свойта топлина

        кометите, които ме кръстосват.

        И всяка ще си има дом.

        И своя блясък - за обичане.

        Ще грейнат в очния ми небосклон

        съзвездия от влюбеност - за вричане.

 

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще запълни всичките ми черни дупки,

        ще има повече от две слънца,

        сърцето ми ще бъде спътник,

        в любовна орбита кръжащ,

        с разперени в посоката антени,

        долавящи как идва нежността

        от две ръце, протегнати към мене.

 

        ........................................................

   

        Аз знам, че някога ръка

        ще спре до мен, ще ме докосне.

        И в този миг една жена

        ще притежава целия ми космос.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...