Jul 6, 2008, 8:50 PM

Космично

  Poetry
907 0 21
 

       

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще опознае целия ми космос,

        ще спре чрез свойта топлина

        кометите, които ме кръстосват.

        И всяка ще си има дом.

        И своя блясък - за обичане.

        Ще грейнат в очния ми небосклон

        съзвездия от влюбеност - за вричане.

 

 

        Аз знам, че някога ръка

        ще запълни всичките ми черни дупки,

        ще има повече от две слънца,

        сърцето ми ще бъде спътник,

        в любовна орбита кръжащ,

        с разперени в посоката антени,

        долавящи как идва нежността

        от две ръце, протегнати към мене.

 

        ........................................................

   

        Аз знам, че някога ръка

        ще спре до мен, ще ме докосне.

        И в този миг една жена

        ще притежава целия ми космос.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...