Аз знам, че някога ръка
ще опознае целия ми космос,
ще спре чрез свойта топлина
кометите, които ме кръстосват.
И всяка ще си има дом.
И своя блясък - за обичане.
Ще грейнат в очния ми небосклон
съзвездия от влюбеност - за вричане.
Аз знам, че някога ръка
ще запълни всичките ми черни дупки,
ще има повече от две слънца,
сърцето ми ще бъде спътник,
в любовна орбита кръжащ,
с разперени в посоката антени,
долавящи как идва нежността
от две ръце, протегнати към мене.
........................................................
Аз знам, че някога ръка
ще спре до мен, ще ме докосне.
И в този миг една жена
ще притежава целия ми космос.
© Деян Димитров Всички права запазени