5 июл. 2007 г., 12:20

Костюм 

  Поэзия
1224 0 23
Не мога да не бъда с теб, когато
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.

Не мога да повтарям костюмирани,
сковани, вратовръзни имена,
когато си във мен. И те умирам.
И с всяка своя мисъл те мълча.

Тук думите смърдят на неотложност,
задушни в етикетния си плен.
Принудени да влачат тежка сложност.
Разстрелно подредени в реквием.

Тук мислите печатат повторения,
еднакво разточителни на грим.
Конфекция. Памучни изречения,
ненужно оскъпени. Глас от дим.

В колосания студ на тази тягост
потъвам в диаложния вертеп.
Не мога да не искам да избягам.
Не мога да не искам да съм с теб.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??