Костюм
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.
Не мога да повтарям костюмирани,
сковани, вратовръзни имена,
когато си във мен. И те умирам.
И с всяка своя мисъл те мълча.
Тук думите смърдят на неотложност,
задушни в етикетния си плен.
Принудени да влачат тежка сложност.
Разстрелно подредени в реквием.
Тук мислите печатат повторения,
еднакво разточителни на грим.
Конфекция. Памучни изречения,
ненужно оскъпени. Глас от дим.
В колосания студ на тази тягост
потъвам в диаложния вертеп.
Не мога да не искам да избягам.
Не мога да не искам да съм с теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
))