Костюм

Poetry

1.4K 0 23

Не мога да не бъда с теб, когато
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.

Не мога да повтарям костюмирани,
сковани, вратовръзни имена,
когато си във мен. И те умирам.
И с всяка своя мисъл те мълча.

Тук думите смърдят на неотложност,
задушни в етикетния си плен.
Принудени да влачат тежка сложност.
Разстрелно подредени в реквием.

Тук мислите печатат повторения,
еднакво разточителни на грим.
Конфекция. Памучни изречения,
ненужно оскъпени. Глас от дим.

В колосания студ на тази тягост
потъвам в диаложния вертеп.
Не мога да не искам да избягам.
Не мога да не искам да съм с теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-08-24T07:21:36+03:00
geowid (Георги Видинов)

той е в теб,а не някъде другаде-винаги е бил в теб,така,че защо трябва да бягаш някъде... поздрав!

2007-07-10T14:26:05+03:00
Love (Ванина)

Съгласна съм с всички!Радвам се че те има!Поздрав!

2007-07-08T21:51:54+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

вратовръзни имена...!!!*

Принудени да влачат тежка сложност.
Разстрелно подредени в реквием.

!!!*

Не мога да не искам да избягам.
Не мога да не искам да съм с теб.

и...наистина- не си руса!))

2007-07-08T20:17:35+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Ти не си руса, тук си май под прикритие - мис таен агент си. Ти си, ти си...шедьовърчето на мама!!!

2007-07-08T03:31:05+03:00