Котарак на шест години
Беше гладък и копринен,
беше остър като трънче –
котарак на шест години.
Вече ми се струва сън, че
той бе мой, а аз на него.
Нощем в пазвата ми спеше.
Малка котешка планета
във вселената ми беше.
Не допусках, че животно
боледува тъй човешки.
Мое доверчиво коте,
моя сиво-черна вечност.
Гледаше ме сякаш вярва,
че съм котешкият Господ –
с обичлива благодарност,
с леко наранена гордост.
Тръгна си от мен тъй както
бе дошъл, бодливо-меко.
През сълзите ми прокара
своя котешка пътека.
Знаех, че ще си замине,
ала пак не бях готова.
Котарак на шест години –
сякаш няколко любови.
Изкопах му малко гробче,
май че четвърт на човешко,
но по чистата си обич
цял приятел той ми беше.
Пак животът ме подгони,
без да вижда тази драма –
как съм котешкият Господ,
котка щом до мене няма…
© Миглена Миткова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
❤️
-
Натъжих се, загубих кученце и знам какво е, но ти си го предала толкова сърцераздерателно!
-
Меги😪❤
-
О, Меги!♥️
-
Благодаря на всички, че преживяхте с мен! Историята е стара, но тези дни ми изскочиха снимки и усещането се завърна с пълна сила. Знам, че който е имал душичка в дома си ме разбира.
-
И аз съм губила котки, знам как се чувстваш, много разтърсващо си го предала!
-
Финалът е трънче в сърцето.
Поздрави! Успех! -
Съжалявам за загубата на другарчето ви. Сигурна съм, че е в котешкия рай и се чувства там добре, ако това може да бъде някаква утеха за вас.
-
Меги и аз като Вилито, знам за какво говориш... До болка познато...
Много добре си го написала! -
Понеже знам какво е.
-
Каква поанта само!!! Меги, разтърси ме за добро утро... Толкова истинско, човешко, обичливо и извикващо сълзи е написаното от теб! Аз съм сигурна, че твоят котарак е щастлив и в отвъдното, защото винаги е усещал, че
"През сълзите (ти) прокара
своя котешка пътека."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
