Котарак на шест години
Беше гладък и копринен,
беше остър като трънче –
котарак на шест години.
Вече ми се струва сън, че
той бе мой, а аз на него.
Нощем в пазвата ми спеше.
Малка котешка планета
във вселената ми беше.
Не допусках, че животно
боледува тъй човешки.
Мое доверчиво коте,
моя сиво-черна вечност.
Гледаше ме сякаш вярва,
че съм котешкият Господ –
с обичлива благодарност,
с леко наранена гордост.
Тръгна си от мен тъй както
бе дошъл, бодливо-меко.
През сълзите ми прокара
своя котешка пътека.
Знаех, че ще си замине,
ала пак не бях готова.
Котарак на шест години –
сякаш няколко любови.
Изкопах му малко гробче,
май че четвърт на човешко,
но по чистата си обич
цял приятел той ми беше.
Пак животът ме подгони,
без да вижда тази драма –
как съм котешкият Господ,
котка щом до мене няма…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
