11 янв. 2020 г., 00:12

Коте

2.1K 0 3

Имам нова дружка –

малко коте сиво,

дето хич не слушка

и е тъй игриво.

 

Иска все да тича

и белѝ забърква.

Добре, че обича

и кротко да мърка.

 

И щом се умори

мъничката душка,

в ръцете ми добри

идва да се гушка.

 

Колкото чаровно,

пъргаво и диво,

толкоз е гальовно

котенцето мило.

 

С ласки го дарявам,

то преде и мърка

и тъй му прощавам

каквото да сбърка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Михайлова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

15 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...