Имам нова дружка –
малко коте сиво,
дето хич не слушка
и е тъй игриво.
Иска все да тича
и белѝ забърква.
Добре, че обича
и кротко да мърка.
И щом се умори
мъничката душка,
в ръцете ми добри
идва да се гушка.
Колкото чаровно,
пъргаво и диво,
толкоз е гальовно
котенцето мило.
С ласки го дарявам,
то преде и мърка
и тъй му прощавам
каквото да сбърка.
© Ангелина Михайлова Всички права запазени