Имам нова дружка –
малко коте сиво,
дето хич не слушка
и е тъй игриво.
Иска все да тича
и белѝ забърква.
Добре, че обича
и кротко да мърка.
И щом се умори
мъничката душка,
в ръцете ми добри
идва да се гушка.
Колкото чаровно,
пъргаво и диво,
толкоз е гальовно
котенцето мило.
С ласки го дарявам,
то преде и мърка
и тъй му прощавам
каквото да сбърка.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
Хареса ми стихчето - чаровно и гальовно!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
