Имам нова дружка –
малко коте сиво,
дето хич не слушка
и е тъй игриво.
Иска все да тича
и белѝ забърква.
Добре, че обича
и кротко да мърка.
И щом се умори
мъничката душка,
в ръцете ми добри
идва да се гушка.
Колкото чаровно,
пъргаво и диво,
толкоз е гальовно
котенцето мило.
С ласки го дарявам,
то преде и мърка
и тъй му прощавам
каквото да сбърка.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
Хареса ми стихчето - чаровно и гальовно!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
