Котел

Древно, китно българско гнездо,

кръвта на жива героична памет,

маякът, вечно будното место,

във първите редици на историята знаме!

От вековната гора останал стрък,

сеяч на новото велико старо семе,

стрела в изровения лък,

под изправения конник стреме.

Появи се незагасналият въглен,

разкри той тлееща жарава,

в свят на черните вериги пъклен,

в смълчаната от векове дъбрава.

Дъбравата разлисти клони,

завя хайдушки непокорен вятър,

възкръснаха безсмъртните икони

във храма на бунтовен Алма матер.

Жаравата отгледа пламък,

в столетията на забрава лумна дух,

стихия от хилядолетен камък,

дъждът изля се върху угар сух.

Котел – символът на български геном,

творец на гении народни,

искра на истински прелом,

в голготата на миналото родно!

Люлка на възправящо се слово

със сила на вековното преди,

съдбовен фокус на победно ново,

на идващата буря в славните борби!

Котел- кипящ, свободен, горд котел,

Лерински, Берон, Копи́ловски и Богориди,

Софроний и Мамарчев,

Георги Стойков – колоса Раковски,

огън българския дух обзел,

завършил с факела на Левски,

Ботев и Бенковски!

Бурята се разрази,

Рождението се започна,

насилникът да порази

във изгрева на свобода безсрочна!

...       ...        ...       ...       ...

И днеска Котел си е там,

но Котел в чалга и гьобека на катун,

до него е изгарящият, хилав срам,

без нуждата от Котел,

без нуждата от възрожденски,

светъл, национален друм...

гр. София, 10.04.2016 г.