Древно, китно българско гнездо,

кръвта на жива героична памет,

маякът, вечно будното место,

във първите редици на историята знаме!

От вековната гора останал стрък,

сеяч на новото велико старо семе,

стрела в изровения лък,

под изправения конник стреме.

Появи се незагасналият въглен,

разкри той тлееща жарава,

в свят на черните вериги пъклен,

в смълчаната от векове дъбрава.

Дъбравата разлисти клони,

завя хайдушки непокорен вятър,

възкръснаха безсмъртните икони

във храма на бунтовен Алма матер.

Жаравата отгледа пламък,

в столетията на забрава лумна дух,

стихия от хилядолетен камък,

дъждът изля се върху угар сух.

Котел – символът на български геном,

творец на гении народни,

искра на истински прелом,

в голготата на миналото родно!

Люлка на възправящо се слово

със сила на вековното преди,

съдбовен фокус на победно ново,

на идващата буря в славните борби!

Котел- кипящ, свободен, горд котел,

Лерински, Берон, Копи́ловски и Богориди,

Софроний и Мамарчев,

Георги Стойков – колоса Раковски,

огън българския дух обзел,

завършил с факела на Левски,

Ботев и Бенковски!

Бурята се разрази,

Рождението се започна,

насилникът да порази

във изгрева на свобода безсрочна!

...       ...        ...       ...       ...

И днеска Котел си е там,

но Котел в чалга и гьобека на катун,

до него е изгарящият, хилав срам,

без нуждата от Котел,

без нуждата от възрожденски,

светъл, национален друм...

гр. София, 10.04.2016 г.