14 февр. 2012 г., 20:16

Котешка любов

952 0 11

 

 

 

КОТЕШКА ЛЮБОВ

 

Върху гордия син

от рода на Адама

хвърлям женското право на собственост.

Като в мрежа оплетени

с него сме двама

и излъчваме влюбеност котешка.

 

Аз опашка надигам

и стрелят очите

срещу плахата мъжка отбрана.

Той гръбнака обтяга

и в скока му скрит е

възклицателен знак със закана.

 

Ала навикът котешки

на гръб да не падам

ме спасява от женско падение.

Гальовно мяучене,

преструвка, че страдам

и... в другия търся спасение.

 

1987г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че стихотворението е харесало на такова младо момиче като теб, Ели!
    Хубав ден ти желая!
  • Интересен и оригинален замисъл!Прекрасно изпълнение!Определено ми хареса!Приеми моите поздравления Мария!
  • И сега се учудвам как съм написала това стихотворение, Ваня. Бях много млада и твърде далеч от този женски образ. Но и сега си го обичам, може би защото е твърде различно и далечно от моя душевен натюрел. Но нали авторът трябва да се стреми да бъде различен!
    Поздрав и от мен!
  • Изпепеляваща страст!Типично по котешки!!Браво и поздрав!
  • Лаконичен коментар, но аз ти благодаря, че не подмина това стихотворение, Ели!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...