pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961

14 feb 2012, 20:16

Котешка любов

Poesía » De amor

956 0 11

КОТЕШКА ЛЮБОВ

Върху гордия син

от рода на Адама

хвърлям женското право на собственост.

Като в мрежа оплетени

с него сме двама

и излъчваме влюбеност котешка.

Аз опашка надигам

и стрелят очите

срещу плахата мъжка отбрана.

Той гръбнака обтяга

и в скока му скрит е

възклицателен знак със закана.

Ала навикът котешки

на гръб да не падам

ме спасява от женско падение.

Гальовно мяучене,

преструвка, че страдам

и... в другия търся спасение.

1987г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че стихотворението е харесало на такова младо момиче като теб, Ели!
Хубав ден ти желая!

2012-02-16T09:10:26+02:00
fervor (fervor)

Интересен и оригинален замисъл!Прекрасно изпълнение!Определено ми хареса!Приеми моите поздравления Мария!

2012-02-15T17:54:28+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И сега се учудвам как съм написала това стихотворение, Ваня. Бях много млада и твърде далеч от този женски образ. Но и сега си го обичам, може би защото е твърде различно и далечно от моя душевен натюрел. Но нали авторът трябва да се стреми да бъде различен!
Поздрав и от мен!

2012-02-15T17:18:14+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Изпепеляваща страст!Типично по котешки!!Браво и поздрав!

2012-02-15T16:52:36+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Лаконичен коментар, но аз ти благодаря, че не подмина това стихотворение, Ели!

2012-02-15T16:26:02+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0