14.02.2012 г., 20:16 ч.

Котешка любов 

  Поезия » Любовна
786 0 11

 

 

 

КОТЕШКА ЛЮБОВ

 

Върху гордия син

от рода на Адама

хвърлям женското право на собственост.

Като в мрежа оплетени

с него сме двама

и излъчваме влюбеност котешка.

 

Аз опашка надигам

и стрелят очите

срещу плахата мъжка отбрана.

Той гръбнака обтяга

и в скока му скрит е

възклицателен знак със закана.

 

Ала навикът котешки

на гръб да не падам

ме спасява от женско падение.

Гальовно мяучене,

преструвка, че страдам

и... в другия търся спасение.

 

1987г.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че стихотворението е харесало на такова младо момиче като теб, Ели!
    Хубав ден ти желая!
  • Интересен и оригинален замисъл!Прекрасно изпълнение!Определено ми хареса!Приеми моите поздравления Мария!
  • И сега се учудвам как съм написала това стихотворение, Ваня. Бях много млада и твърде далеч от този женски образ. Но и сега си го обичам, може би защото е твърде различно и далечно от моя душевен натюрел. Но нали авторът трябва да се стреми да бъде различен!
    Поздрав и от мен!
  • Изпепеляваща страст!Типично по котешки!!Браво и поздрав!
  • Лаконичен коментар, но аз ти благодаря, че не подмина това стихотворение, Ели!
  • !...
  • Тези удивителни изненада ли означават или удобрение?
    Надявам се, че второто, Али!Изпращам ти усмивки!
  • !!!!
  • Спомням си дори деня, в който го написах.Стоях на една спирка в Ямбол
    и началото изведнъж ме връхлетя...
    Благодаря ти се отби и коментира, Ники!
  • Все пак е любовПоздрави!!!
  • Поздрав и от мен, Оксиморон! Другите, прочели това стихотворение, вероятно не са харесали сборния женски образ. Може би наистина не е подходящ за празника,но поднася темата от различен ъгъл.
Предложения
: ??:??