КОТЕШКА ЛЮБОВ
Върху гордия син
от рода на Адама
хвърлям женското право на собственост.
Като в мрежа оплетени
с него сме двама
и излъчваме влюбеност котешка.
Аз опашка надигам
и стрелят очите
срещу плахата мъжка отбрана.
Той гръбнака обтяга
и в скока му скрит е
възклицателен знак със закана.
Ала навикът котешки
на гръб да не падам
ме спасява от женско падение.
Гальовно мяучене,
преструвка, че страдам
и... в другия търся спасение.
1987г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!Браво и поздрав!