Котешка неволя

Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.

Котарак един останал,
че къде да ходи…
И из къщата – стопанин
сам самичък броди.

Търпеливо се оглежда,
в буренака влиза.
Птичка търси със надежда,
гладен се облизва.

В тази къща запустяла
тъжен той останал,
чака пак да го погали
нейният стопанин.

В къщата живот да има,
гласове човешки.
Всеки някъде замина,
че били дни тежки.

Колко време мина вече,
да се върне някой!
Радостно да го посрещне -
все тревожно чака.

Застарял лежи на прага,
слънце го напича.
Лапи към муха протяга,
а сънува птиче.

Сънен тръгва към съседа -
котката го чака.
Тя поне е мила с него,
той ѝ мърка сладко.

Някога се гушкат двама,
но си тръгва бързо.
В тази къща запустяла
той пазач е също.