10 янв. 2020 г., 15:54  

Котешката Коледа 

  Поэзия
521 3 8

И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.

 

Кристални висулки надничат в прозорците плахо.
Навън е мъгла. Мразовита. И хапе без жал.
Как целият свят е застинал под някоя стряха 
в оловния въздух, от толкова хлад натежал... 

 

По обед, един беловлас господин е подхвърлил
съвсем малък, топъл кашон до страничния вход.
Домът става дом, щом проплаче едно детско гърло –
тук четири котенца водят борба за живот.

 

А майка котана, с провиснало сиво кожухче,
подскача сред кофите – котешки пищен гуляй.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом залък е днес оцелял...

 

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??