Jan 10, 2020, 3:54 PM  

Котешката Коледа

  Poetry
795 3 8

И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.

 

Кристални висулки надничат в прозорците плахо.
Навън е мъгла. Мразовита. И хапе без жал.
Как целият свят е застинал под някоя стряха 
в оловния въздух, от толкова хлад натежал... 

 

По обед, един беловлас господин е подхвърлил
съвсем малък, топъл кашон до страничния вход.
Домът става дом, щом проплаче едно детско гърло –
тук четири котенца водят борба за живот.

 

А майка котана, с провиснало сиво кожухче,
подскача сред кофите – котешки пищен гуляй.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом залък е днес оцелял...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...