Jan 10, 2020, 3:54 PM  

Котешката Коледа

  Poetry
808 3 8

И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.

 

Кристални висулки надничат в прозорците плахо.
Навън е мъгла. Мразовита. И хапе без жал.
Как целият свят е застинал под някоя стряха 
в оловния въздух, от толкова хлад натежал... 

 

По обед, един беловлас господин е подхвърлил
съвсем малък, топъл кашон до страничния вход.
Домът става дом, щом проплаче едно детско гърло –
тук четири котенца водят борба за живот.

 

А майка котана, с провиснало сиво кожухче,
подскача сред кофите – котешки пищен гуляй.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом залък е днес оцелял...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...