21 апр. 2021 г., 08:12

Котка до вратата

727 0 0

Вторачени сме двете

във една посока.

Тя с почуда,

че прекрачвам нейното владение.

Настръхва и облъчва

от главата до петите ми презрение.

Не съм си у дома, нито пък тя,

владетелка на моето търпение.

Изчаква - да я пропъдя

или загърбя, вратата да захлопна

преди да се предам на изкушение.

На прага ми стои, все пак -

играе си с храна от жива плът.

в двубой неравен. Ще сложа точка,

край - ще тропна нервно с крак

в миманса кръвожаден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...