Вторачени сме двете
във една посока.
Тя с почуда,
че прекрачвам нейното владение.
Настръхва и облъчва
от главата до петите ми презрение.
Не съм си у дома, нито пък тя,
владетелка на моето търпение.
Изчаква - да я пропъдя
или загърбя, вратата да захлопна
преди да се предам на изкушение.
На прага ми стои, все пак -
играе си с храна от жива плът.
в двубой неравен. Ще сложа точка,
край - ще тропна нервно с крак
в миманса кръвожаден.
© Христина Комаревска Все права защищены